Вълшебствата си имат имена!

Анелия! Моето име! Сигурно означава вълшебство за някого... Друго име, друг човек, някой спонтанен образ - сигурно означава вълшебство за мен?! Мисълта лети винаги с различни скорости, но никога не спира. Оглежда се в движение и асоцийра живота. Вълшебен ли е той? Вероятно! Какво са вълшебствата за хората и кога могат самите те да станат вълшебни... въпроси и отговори. "Музика за ушите ми", "Радост за очите ми", "Трепет за сърцето ми" - все изрази, които често повтаряме на любимите си същества, когато ги видим или чуем. И все пак - това ли ги прави вълшебни за нас? Не, разбира се! "Вярвам" винаги ще бъде преди "не вярвам", защото отрицателната частичка "не" винаги ще се явява някаква добавка към думата, нещо допълнително, нещо, появило се впоследствие. Вълшебства, разбира се, има! И те имат своите имена, образи, картини...

Най-голямото вълшебство - да обичаш преди да бъдеш обичан! Да продължиш да обичаш и след като станеш обичан! И да запазиш обичта си, дори и да си мразен! По-голямо вълшебство вероятно има - да срещнеш друг човек, който да мисли по този начин.

И когато го срещнеш, Денят става Бъдни вечер, защото се сбъдват прекрасните моменти на спонтанността между двама души или просто между добри приятели!

С дъх на живот

Едни и същи думи са различни за душата, и очите
Сърцето е истинският познавач!
Където сме ние, там са и мечтите
Душата е наш пазач!
Намираме се там, където не търсим
И търсим не там, където сме
Ако можем щастието си в шепи да напълним
Значи сме добре!
Влюбваме се, за да поживеем
Силно, слабо, но с замах
И вярваме, че с вино, ако полеем и късмета си
Ще изживеем любовта без страх!
Любов! Надежда! Сляпа... мисъл
Преследваме се, за да си дадем
Частица щастие без умисъл
във своята минута някой ден!

Живот в слънчеви оттенъци...

Малка прашинка от вечността - това сме ние. Голямо слънце с множество оттенъци. Ден след ден, минутка подир минутка, няма повторение на миговете, минават, отминават, заминават и остават в нас, за да се топлят в спомените. А ние пак си оставаме същите и едновременно с това се променяме. Влюбваме се в живота, в животните, в хората, в Човека... разлюбваме го, за да го обикнем повече. Душата ни е като райска градина за ден, а на другия дори престава да диша. Но ние дишаме, продължаваме с различни темпове, защото дъхът ни се променя според състоянието, според настроението. Палим го като цигара, но никога не го оставяме да изгори до филтъра. А дори не сме пушачи...

Ако дръпнем за шлифера времето, то става наш съюзник и мечтател в мислите ни. Сурови са уроците, които преподава, не веднъж сме бягали от часовете, но най-важния урок сме го запечатали дълбоко. Да живеем! Да отброяваме миговете, спиращи дъха ни без да знаем последното число, защото те са безкраини. Да живеем... нищо по-сложно.

Човек е онзи, които въпреки трудното съществуване, успява да живее!

А влюби ли се истински - да бъде благословен да обича цял живот така!!!